17 авг. 2011 г., 12:44

До поискване 

  Поэзия
901 0 13

Ту потъвам във сънна омая.

Ту съм буден до болка и вик.

Свойте радости тихо гадая,

щом срещна с очи твоя лик.


Осъзнато не-моя те нося

дълбоко в мечтите ми скрита.

Не разплитам кълбото въпроси -

сърцето ми знае,не пита...


Само вечер с луната изгрява

една липса със твойте очи.

И в безсъници дълги стопява

съня натежал и горчи...


И осъмнал сред дим и куплети,

ще накъдря зората игриво.

Твоят лик през деня ще ми свети -

като тебе самата - красиво...









© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??