Aug 17, 2011, 12:44 PM
До поискване
Ту потъвам във сънна омая.
Ту съм буден до болка и вик.
Свойте радости тихо гадая,
щом срещна с очи твоя лик.
Осъзнато не-моя те нося
дълбоко в мечтите ми скрита.
Не разплитам кълбото въпроси -
сърцето ми знае,не пита...
Само вечер с луната изгрява
една липса със твойте очи.
И в безсъници дълги стопява
съня натежал и горчи...
И осъмнал сред дим и куплети,
ще накъдря зората игриво.
Твоят лик през деня ще ми свети -
като тебе самата - красиво...
© Димитър Никифоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много оригинално стихотворение- като нарисувано от художник! Много, много красиво!
-
Хубав стих! Поздрави!
-
Харесах! Много!
-
Истинската любов е точно там-в осъзнатото нечие непритежание!
А въпросите правят липсата още по-горчива!
Ех,Цветии,пак ме изпревари... -
Красиво стихотворение с добра форма и хубава поанта, с нежно и топло чувство... Доста читателки биха си го поисали, а аз препрочетох с удоволствие
-
Красив стих!
Много близки чувства... -
Поздрав!
-
Прекрасно!
-
Красива поезия!
Поздрав,Митко! -
ЕДИН ЛИК ДА СВЕТИ...БРАВО!ПОЗДРАВЛЕНИЯ!
-
"Сърцето ми знае,не пита..."Браво,Митко!
-
Те това е
-
++++++++++ Поздрав!
Random works
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
