12 нояб. 2022 г., 19:52

До последния дъх...

967 1 3

Погали ме и после се вливай

Капка по капка в душата ми...

Целуни ме и после отпивай

До последния дъх сетивата ми.

 

Вдишвай дълбоко и с устните

Усети аромата ми нежен...

Разлиствай ме ъгъл по ъгъл

И вдъхвай от моята свежест.

 

Поискай ме още и още...

Да преливаш от мен в ненаситност.

До безкрай да изпълваш и нощите,

И денят ми с любов да усмихнеш.

 

Докосни ме по тънките струни

На моята крехка чувствителност...

Мечтая до мен да се будиш,

Разказвайки нашата Приказка.

 

Рисувай ме с пръсти треперещи...

Моделирай ме с обич в пространството.

Същност и тяло преплетени...

До последния дъх в необятното.

 

                                         11.11.22г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...