До пресищане

Поэзия

921 0 18

Прерасна любовта ми във обичане

(понякога боли да те прегръщам),

а ти събличаш чувства, сякаш късно е,

комфортно пак във тях да се почувстваш.

И ето, че изстинаха стените

(студеното отдавна ме преследваше),

какво пък - ще се сгуша в теб измислено,

ще си представя, че ме искаш.

И ще рисувам ласки в мойто въображение,

по устните целувки ще усещам

и в сянката на твойто отражение,

аз бавно, бавно ще изчезвам.

А ти съблече чувствата навярно,

приготвих ти чувал - сложи ги всичките,

във моята измислена реалност,

със тях ще се обличам. До пресищане.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vanila_n (Виолета)

Силен!

2009-02-05T14:46:40+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Наслада!
Браво!

2008-05-05T22:30:07+03:00
lady_rose (Единствена)

уау...думи нямам...разкош!има много нестандартност в стиха ти...страхотна метафора: "А ти съблече чувствата навярно..." -
"със тях ще се обличам. До пресищане." поздравления!

2008-05-05T11:44:23+03:00
Довереница (Дочка Василева)

"А ти съблече чувствата навярно,

приготвих ти чувал - сложи ги всичките,

във моята измислена реалност,

със тях ще се обличам. До пресищане"

ВЕЛИКОЛЕПНО!АПЛОДИСМЕНТИ!!!

2008-05-05T00:10:09+03:00
kireto1982 (Кирил Христов)

ВЕликолепен стих и силно въздействащ
Аплодисменти

2008-05-05T00:01:56+03:00