До пресищане
До пресищанеПрерасна любовта ми във обичане (понякога боли да те прегръщам), а ти събличаш чувства, сякаш късно е, комфортно пак във тях да се почувстваш. И ето, че изстинаха стените (студеното отдавна ме преследваше), какво пък - ще се сгуша в теб измислено, ще си представя, че ме искаш. И ще рисувам ласки в мойто въображение, по устните целувки ще усещам и в сянката на твойто отражение, аз бавно, бавно ще изчезвам. А ти съблече чувствата навярно, приготвих ти чувал - сложи ги всичките, във моята измислена реалност, със тях ще се обличам. До пресищане.
|
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Эоя Михова Всички права запазени
