May 4, 2008, 6:29 PM

До пресищане 

  Poetry
752 0 18

До пресищане

Прерасна любовта ми във обичане

(понякога боли да те прегръщам),

а ти събличаш чувства, сякаш късно е,

комфортно пак във тях да се почувстваш.

И ето, че изстинаха стените

(студеното отдавна ме преследваше),

какво пък - ще се сгуша в теб измислено,

ще си представя, че ме искаш.

И ще рисувам ласки в мойто въображение,

по устните целувки ще усещам

и в сянката на твойто отражение,

аз бавно, бавно ще изчезвам.

А ти съблече чувствата навярно,

приготвих ти чувал - сложи ги всичките,

във моята измислена реалност,

със тях ще се обличам. До пресищане.

 

 

 

 

 

 

 


© Эоя Михова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??