May 4, 2008, 6:29 PM

До пресищане

  Poetry
922 0 18

До пресищане

Прерасна любовта ми във обичане

(понякога боли да те прегръщам),

а ти събличаш чувства, сякаш късно е,

комфортно пак във тях да се почувстваш.

И ето, че изстинаха стените

(студеното отдавна ме преследваше),

какво пък - ще се сгуша в теб измислено,

ще си представя, че ме искаш.

И ще рисувам ласки в мойто въображение,

по устните целувки ще усещам

и в сянката на твойто отражение,

аз бавно, бавно ще изчезвам.

А ти съблече чувствата навярно,

приготвих ти чувал - сложи ги всичките,

във моята измислена реалност,

със тях ще се обличам. До пресищане.

 

 

 

 

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен!
  • Наслада!
    Браво!
  • уау...думи нямам...разкош!има много нестандартност в стиха ти...страхотна метафора: "А ти съблече чувствата навярно..." -
    "със тях ще се обличам. До пресищане." поздравления!
  • "А ти съблече чувствата навярно,

    приготвих ти чувал - сложи ги всичките,

    във моята измислена реалност,

    със тях ще се обличам. До пресищане"

    ВЕЛИКОЛЕПНО!АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • ВЕликолепен стих и силно въздействащ
    Аплодисменти

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...