juliet007 (Эоя Михова) juliet007 (Эоя Михова)
4 154
May 4, 2008, 6:29 PM

До пресищане

  Poetry
923 0 18

До пресищане

Прерасна любовта ми във обичане

(понякога боли да те прегръщам),

а ти събличаш чувства, сякаш късно е,

комфортно пак във тях да се почувстваш.

И ето, че изстинаха стените

(студеното отдавна ме преследваше),

какво пък - ще се сгуша в теб измислено,

ще си представя, че ме искаш.

И ще рисувам ласки в мойто въображение,

по устните целувки ще усещам

и в сянката на твойто отражение,

аз бавно, бавно ще изчезвам.

А ти съблече чувствата навярно,

приготвих ти чувал - сложи ги всичките,

във моята измислена реалност,

със тях ще се обличам. До пресищане.

 

 

 

 

 

 

 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Эоя Михова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • vanila_n (Виолета)
    vanila_n (Виолета)
    Силен!
  • ananke (Радослав Смилков)
    ananke (Радослав Смилков)
    Наслада!
    Браво!
  • lady_rose (Единствена)
    lady_rose (Единствена)
    уау...думи нямам...разкош!има много нестандартност в стиха ти...страхотна метафора: "А ти съблече чувствата навярно..." -
    "със тях ще се обличам. До пресищане." поздравления!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    "А ти съблече чувствата навярно,

    приготвих ти чувал - сложи ги всичките,

    във моята измислена реалност,

    със тях ще се обличам. До пресищане"

    ВЕЛИКОЛЕПНО!АПЛОДИСМЕНТИ!!!
  • kireto1982 (Кирил Христов)
    kireto1982 (Кирил Христов)
    ВЕликолепен стих и силно въздействащ
    Аплодисменти

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0