26 нояб. 2014 г., 22:09

До сетен дъх

782 1 0

Тя рисува болката си върху листа

и сетне дъхът й ще спре,

ще висне уморено нейната глава

на студената земя чело ще опре.

Нима не вижда той това

че болка й е причинил?

А беше вкарал лудостта

и така смъртта й беше подарил.

Тя чакала е може би с дни

една едничка вест от него само

и морно подпирала е тя глава,

на прозореца, вместо на нечие рамо.

Та нека чиста му е съвестта!!!

А той не ще те помни мила.

Напразно сигурно си сторила това.

Под тази твоята черупка гнила

крили са се хиляди слова.

Нечути те останаха во веки

и няма веч на кой да ги дариш.

Не се вини, дори да чувстваш се отрепка

окови на омраза няма как да разрушиш.

Омразата по силна е от любовта.

Не  се е родил човек, които да го промени

и двете обиколили са света,

но светът около тях се върти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...