До сетен дъх

Тя рисува болката си върху листа

и сетне дъхът й ще спре,

ще висне уморено нейната глава

на студената земя чело ще опре.

Нима не вижда той това

че болка й е причинил?

А беше вкарал лудостта

и така смъртта й беше подарил.

Тя чакала е може би с дни

една едничка вест от него само

и морно подпирала е тя глава,

на прозореца, вместо на нечие рамо.

Та нека чиста му е съвестта!!!

А той не ще те помни мила.

Напразно сигурно си сторила това.

Под тази твоята черупка гнила

крили са се хиляди слова.

Нечути те останаха во веки

и няма веч на кой да ги дариш.

Не се вини, дори да чувстваш се отрепка

окови на омраза няма как да разрушиш.

Омразата по силна е от любовта.

Не  се е родил човек, които да го промени

и двете обиколили са света,

но светът около тях се върти!!!