До следващия спомен...
...и назад не придёт никогда...
Когато ме обикнеш…
… ще съм залез
и бавно ще изтлея в теменуга
в очите ми ще стене всяко утро –
към следващия ден да отпътува…
... а впит до кърваво – отдясно
сънят ще ниже празни думи…
оголени клавишите безгласно
отново ще дълбаят струни…
и все по-празна все по-чужда
ще вплитам по ръцете си постели
ще завали а после вятърът
от облаци ще съгради предели…
в които да залостиш тишината…
***
Когато ме обикнеш…
… ще съм пламък
и бавно ще изгасям цветовете
до сиво до разкъсване до камък
до следващия спомен…
… до сърцето ти…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
