10 сент. 2007 г., 16:29

До следващото лято 

  Поэзия
558 0 10

Навява вятърът носталгия в косите,

в очите хвърля с шепи прах и спомен

и драскат жълто във душата дните,

проскърцват в мене клоните оголени.

Дъждът валя със мойте сълзи вчера,

понеже се изгубих пак в мъглата

и пътя си не можех да намеря,

за да се върна миг поне при лятото.

Забравих си там блясъка в очите

и розовия смях под пълнолунието.

Морето ли изми следите ми,

белязани по лятото на тръгване?

Оставих там и обич многоцветна,

и тиха нежност, впила устни в здрача.

За зимата ми трябват - да е светло.

И да е топло в мен - до следващото лято.

© Инна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??