10 sept 2007, 16:29

До следващото лято 

  Poesía
557 0 10

Навява вятърът носталгия в косите,

в очите хвърля с шепи прах и спомен

и драскат жълто във душата дните,

проскърцват в мене клоните оголени.

Дъждът валя със мойте сълзи вчера,

понеже се изгубих пак в мъглата

и пътя си не можех да намеря,

за да се върна миг поне при лятото.

Забравих си там блясъка в очите

и розовия смях под пълнолунието.

Морето ли изми следите ми,

белязани по лятото на тръгване?

Оставих там и обич многоцветна,

и тиха нежност, впила устни в здрача.

За зимата ми трябват - да е светло.

И да е топло в мен - до следващото лято.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??