Sep 10, 2007, 4:29 PM

До следващото лято 

  Poetry
559 0 10

Навява вятърът носталгия в косите,

в очите хвърля с шепи прах и спомен

и драскат жълто във душата дните,

проскърцват в мене клоните оголени.

Дъждът валя със мойте сълзи вчера,

понеже се изгубих пак в мъглата

и пътя си не можех да намеря,

за да се върна миг поне при лятото.

Забравих си там блясъка в очите

и розовия смях под пълнолунието.

Морето ли изми следите ми,

белязани по лятото на тръгване?

Оставих там и обич многоцветна,

и тиха нежност, впила устни в здрача.

За зимата ми трябват - да е светло.

И да е топло в мен - до следващото лято.

© Инна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??