Patrizzia (Надежда Ангелова)
2057 18128
20 апр. 2022 г., 09:30

До смъртта и после пак 

  Поэзия » Философская
452 4 7

Дъждът проплаква тихо, сивоок,
денят ми тропва с крак – дете сърдито,
една любов с почти изтекъл срок,
подгизнала и мърлява се скита.

 

Под стряхата увисва тъжен стих,
рефренът му промрънкват ветровете.
Нехайността отдавна ви простих,
о, ветри мои, буря призовете!

 

Та пак да грейне като нов и чист,
на мъката ми – покривът да блесне,
небето да е синият ми лист,
а писането... То поне е лесно.

 

Да легне спомен вън, на моя праг,
понякога среднощно да ме буди,
защото до смъртта и после пак,
обичат и поети, а и луди.

 

И затова върти се този свят
и все възкръсва нов с любов, и жажда,
на себе си щом смогнат да простят
поетите – прекрасен стих се ражда.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??