До ставане!
Лека нощ, моя обич добра!
Плъзва хлад изпод тънката риза.
Тази вечер не пиша писма.
Надалече умът ми, пречистен,
се превръща във друмник желан;
някой някъде с мисли го мами.
Тази вечер под стъклен буркан
стъбълцата протягат желания,
като малки листца от фасул -
нежножълти, почти хлорофилни.
Лека нощ, моя обич! С бастун
по прозореца тропат, безсилни
да ни спрат, ветрове - като зли
и разсърдени властни шамани.
Идва пролет! И слънчеви дни!
Лека нощ, моя обич! До ставане!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
До ставане! Хареса ми.