23 июл. 2014 г., 21:03

До сутринта 

  Поэзия » Любовная
1150 1 1

От разчупената черупка на залеза

се излюпи безкрайна далечност, 

като цвете от суша покварено

заизгнива притихваща вечност,
 

на стъпки в нищото хлопащи,

от отиваща си жалка неизбежност, 

а заключено ехо в тропота

закънтя в ума ми зловещо.
 

Затворих очи и заслушах,

за да чуя сбогуване, нежност,

но акустиката на далечното

поглъщаше остатъците от човешкото.
 

Леко вдигнах ръка да помахам

 на плахата умираща мечта, 

а сърцето разхлопа се бурно

и разби тишината на милиони стъкла,
 

"Още е рано" прошепваше нищото, 
"по залез с любов не се сбогува", 

затова, моя недокосната нежност, 

те оставям още нощ да съществуваш.

 

© Авелина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • " От разчупената черупка на залеза
    се излюпи безкрайна далечност,
    като цвете от суша покварено
    заизгнива притихваща вечност."
Предложения
: ??:??