2 сент. 2022 г., 12:35

До теб не стигнах

442 0 0

       

         До теб не стигнах

 

Поисках слънцето, поисках небесата,

поисках вятъра, поисках красотата!

Докоснах болката, докоснах радостта,

докоснах леката въздишка на деня!

 

Поисках изгрева, поисках светлината,

поисках аромата нежен на цветята!

Но само бурята бе в моя дълъг ден,

стихията – тя искаше да бъде с мен.

 

Събуждах се на остров син, невероятен,

пред мен светът разкриваше се необятен!

Но губеше се хоризонт, безкраен сив

и той изглеждаше далечен, мълчалив.

 

Открих нюансите красиви на душата,

отронени във бисерите на сълзата!

До теб не стигнах само, скъпи, не успях,

какво в сърцето ти е скрито, не разбрах.

 

                         Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...