2.09.2022 г., 12:35

До теб не стигнах

436 0 0

       

         До теб не стигнах

 

Поисках слънцето, поисках небесата,

поисках вятъра, поисках красотата!

Докоснах болката, докоснах радостта,

докоснах леката въздишка на деня!

 

Поисках изгрева, поисках светлината,

поисках аромата нежен на цветята!

Но само бурята бе в моя дълъг ден,

стихията – тя искаше да бъде с мен.

 

Събуждах се на остров син, невероятен,

пред мен светът разкриваше се необятен!

Но губеше се хоризонт, безкраен сив

и той изглеждаше далечен, мълчалив.

 

Открих нюансите красиви на душата,

отронени във бисерите на сълзата!

До теб не стигнах само, скъпи, не успях,

какво в сърцето ти е скрито, не разбрах.

 

                         Мария Мустакерска

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...