До утре
До следващия час, учителю,
до следващия!
До следващия век, будителю,
до следващия!
Ще стискаш зъби,
ще броиш монети,
Ще капят листата от вазата
като бродерия от цветни конфети.
И все по-често ще ти се иска
нозете ти друго море да ги плиска.
И все по-рядко добро те спохожда,
а почти ежедневно сърцето пробожда.
А казваш си пак - ще бъдеш друг
и че ще престане да ти пука
от сбъркания век,
омесил даже цветята с боклука!
Прикътан във убежището класна стая,
живееш още в собствена омая.
За теб все още обичта е оцеляла,
на учениците в очите заблестяла.
Отблясъкът на нейните пожари
все повече по кожата ти пари,
но никой друг от нея няма нужда,
все по-далеч животът ги прокужда…
И ето, във последния си час
мечтаеш за друго, далечно от нас.
Звънецът, уви – решава съдбата и днес.
И бързаш да стигнеш до стария си адрес...
До утре, учителю.
До утре!
Ellan
© Тони Тодорова Все права защищены