До утре
До утре
До следващия час, учителю,
до следващия!
До следващия век, будителю,
до следващия!
Ще стискаш зъби,
ще броиш монети,
Ще капят листата от вазата
като бродерия от цветни конфети.
И все по-често ще ти се иска
нозете ти друго море да ги плиска.
И все по-рядко добро те спохожда,
а почти ежедневно сърцето пробожда.
А казваш си пак - ще бъдеш друг
и че ще престане да ти пука
от сбъркания век,
омесил даже цветята с боклука!
Прикътан във убежището класна стая,
живееш още в собствена омая.
За теб все още обичта е оцеляла,
на учениците в очите заблестяла.
Отблясъкът на нейните пожари
все повече по кожата ти пари,
но никой друг от нея няма нужда,
все по-далеч животът ги прокужда…
И ето, във последния си час
мечтаеш за друго, далечно от нас.
Звънецът, уви – решава съдбата и днес.
И бързаш да стигнеш до стария си адрес...
До утре, учителю.
До утре!
Ellan
© Тони Тодорова All rights reserved.
Прегръщам ви и много ви обичам! 
