13 сент. 2010 г., 10:01

До утре...

1.6K 0 46


     

                          

 

               притихва
               денят в нощта и само шепот
               на листа стелещи се кротко
               за живота напомнят
 
               захлупено сякаш селото
               от мрака самотен и хладен
               уморено потъва
               в съня си

               разнася
               мирис топъл речният вятър
               на окосено сено и дъх
               на дюли узрели

               а забързана реката нататък
               в шепи от тиха вода
               звезди от небето
               събира

               нечии
               стъпки прошумели
               плахо тишината докосват
               и безпокойство събуждат...

               дали кошута уплашено
               прибягва наоколо или пък
               някак тихо есента се
               прокрадва

               до утре
               когато с клони голи
               есента ще събуди дърветата
               и отново ще задимят комини

               за лятото отишло си
               отнесло със себе си слънцето
               от облаче тъжно Бог сълзи
               ще отрони

 

 

         http://www.youtube.com/watch?v=DLr1oWjIC44

 

                                             МУЗИКА >>> AUTUMN

 

                художник Тодор Маринов

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...