13 сент. 2010 г., 10:01

До утре...

1.6K 0 46


     

                          

 

               притихва
               денят в нощта и само шепот
               на листа стелещи се кротко
               за живота напомнят
 
               захлупено сякаш селото
               от мрака самотен и хладен
               уморено потъва
               в съня си

               разнася
               мирис топъл речният вятър
               на окосено сено и дъх
               на дюли узрели

               а забързана реката нататък
               в шепи от тиха вода
               звезди от небето
               събира

               нечии
               стъпки прошумели
               плахо тишината докосват
               и безпокойство събуждат...

               дали кошута уплашено
               прибягва наоколо или пък
               някак тихо есента се
               прокрадва

               до утре
               когато с клони голи
               есента ще събуди дърветата
               и отново ще задимят комини

               за лятото отишло си
               отнесло със себе си слънцето
               от облаче тъжно Бог сълзи
               ще отрони

 

 

         http://www.youtube.com/watch?v=DLr1oWjIC44

 

                                             МУЗИКА >>> AUTUMN

 

                художник Тодор Маринов

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...