mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
Sep 13, 2010, 10:01 AM

До утре...

  Poetry » Other
1.6K 0 46


     

                          

 

               притихва
               денят в нощта и само шепот
               на листа стелещи се кротко
               за живота напомнят
 
               захлупено сякаш селото
               от мрака самотен и хладен
               уморено потъва
               в съня си

               разнася
               мирис топъл речният вятър
               на окосено сено и дъх
               на дюли узрели

               а забързана реката нататък
               в шепи от тиха вода
               звезди от небето
               събира

               нечии
               стъпки прошумели
               плахо тишината докосват
               и безпокойство събуждат...

               дали кошута уплашено
               прибягва наоколо или пък
               някак тихо есента се
               прокрадва

               до утре
               когато с клони голи
               есента ще събуди дърветата
               и отново ще задимят комини

               за лятото отишло си
               отнесло със себе си слънцето
               от облаче тъжно Бог сълзи
               ще отрони

 

 

         http://www.youtube.com/watch?v=DLr1oWjIC44

 

                                             МУЗИКА >>> AUTUMN

 

                художник Тодор Маринов

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0