mariniki (Магдалена Костадинова) mariniki (Магдалена Костадинова)
20 427
13 sept 2010, 10:01

До утре...

  Poesía » Otra
1.6K 0 46


     

                          

 

               притихва
               денят в нощта и само шепот
               на листа стелещи се кротко
               за живота напомнят
 
               захлупено сякаш селото
               от мрака самотен и хладен
               уморено потъва
               в съня си

               разнася
               мирис топъл речният вятър
               на окосено сено и дъх
               на дюли узрели

               а забързана реката нататък
               в шепи от тиха вода
               звезди от небето
               събира

               нечии
               стъпки прошумели
               плахо тишината докосват
               и безпокойство събуждат...

               дали кошута уплашено
               прибягва наоколо или пък
               някак тихо есента се
               прокрадва

               до утре
               когато с клони голи
               есента ще събуди дърветата
               и отново ще задимят комини

               за лятото отишло си
               отнесло със себе си слънцето
               от облаче тъжно Бог сълзи
               ще отрони

 

 

         http://www.youtube.com/watch?v=DLr1oWjIC44

 

                                             МУЗИКА >>> AUTUMN

 

                художник Тодор Маринов

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.5K 5.0