13.09.2010 г., 10:01

До утре...

1.6K 0 46


     

                          

 

               притихва
               денят в нощта и само шепот
               на листа стелещи се кротко
               за живота напомнят
 
               захлупено сякаш селото
               от мрака самотен и хладен
               уморено потъва
               в съня си

               разнася
               мирис топъл речният вятър
               на окосено сено и дъх
               на дюли узрели

               а забързана реката нататък
               в шепи от тиха вода
               звезди от небето
               събира

               нечии
               стъпки прошумели
               плахо тишината докосват
               и безпокойство събуждат...

               дали кошута уплашено
               прибягва наоколо или пък
               някак тихо есента се
               прокрадва

               до утре
               когато с клони голи
               есента ще събуди дърветата
               и отново ще задимят комини

               за лятото отишло си
               отнесло със себе си слънцето
               от облаче тъжно Бог сълзи
               ще отрони

 

 

         http://www.youtube.com/watch?v=DLr1oWjIC44

 

                                             МУЗИКА >>> AUTUMN

 

                художник Тодор Маринов

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...