8 авг. 2014 г., 20:34

До Второто пришествие 

  Поэзия
1111 5 35
Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг,
наметнат с мантия от белота всевишна,
като косата на мъдрец всеблаг?
Защо душата ми към теб е устремена,
дете, невкусило от лепкавия грях?
Сърцето моли се да бъде споделено
от твоите очи - да вижда с тях.
Защо след птиците поглеждам в завист,
как те величествено и тържествено летят
над най-високите и стръмни катедрали,
засенчили недомечтания ми път? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Все права защищены

Предложения
: ??:??