Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг,
наметнат с мантия от белота всевишна,
като косата на мъдрец всеблаг?
Защо душата ми към теб е устремена,
дете, невкусило от лепкавия грях?
Сърцето моли се да бъде споделено
от твоите очи - да вижда с тях.
Защо след птиците поглеждам в завист,
как те величествено и тържествено летят
над най-високите и стръмни катедрали,
засенчили недомечтания ми път? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация