8.08.2014 г., 20:34 ч.
До Второто пришествие
Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг,
наметнат с мантия от белота всевишна,
като косата на мъдрец всеблаг?
Защо душата ми към теб е устремена,
дете, невкусило от лепкавия грях?
Сърцето моли се да бъде споделено
от твоите очи - да вижда с тях.
Защо след птиците поглеждам в завист,
как те величествено и тържествено летят
над най-високите и стръмни катедрали,
засенчили недомечтания ми път?
До Второто пришествие ще чакам
последната любов преди смъртта.
Махалото на земното проклятие
люлее в мен флуида на страстта.
Ще чакам: с блясъка на скъпоценен камък
от седмото небе да долетиш
до мрачния ми и самотен замък,
във който още спя, погребан жив.
Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг?
Дали защото с белота всевишна
към себе си ще се завърна пак...?
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Приказна красота! Един съвършен земен свят!
-
Благодаря, Марина! Радвам се, че одобрихте този стих. За съжаление има една група лица в този сайт, които са се разграничили априори от вашето мнение. Тяхното не зависи от конкретиката на написаното от мен. Причините за това явление няма да коментирам.
Щастлива нова седмица от мен! -
Замислящ финал - бялото винаги е смятано като пресечна точка на чистотата и невинността, това геометрично място е носител на съвършенството и непорочното..., притежава ли ги някой сега...!!!
"Защо след птиците поглеждам в завист,
как те величествено и тържествено летят
над най-високите и стръмни катедрали,
засенчили недомечтания ми път?" -
Благодаря ти, Кръстина, за този толкова хубав коментар! Извини ме, че го видях с голямо закъснение.
Желая ти една много хубава нова седмица на вдъхновението! -
"Ще чакам: с блясъка на скъпоценен камък
от седмото небе да долетиш
до мрачния ми и самотен замък,
във който още спя, погребан жив."
----------------------------------------------
Силно въздействащ и докосващ сърцето стих!
Живот без споделеност е само съществувдане,
затова мечтата за споделеност никога не умира,
тя винаги е актуална - пролет, лято, есен, зима,
през всичките сезони на земния ни живот...
Това е субективния ми прочит на посланието, което
се съдържа в твоя оригинален стих, написан много талантливо!
ПОЗДРАВИ! -
Благодаря Ви г-н Бостанджиев! Оценявам много високо подкрепата Ви, както и финото Ви чувство за хумор.
-
Или си го писал на 20 години или все още си двадесет годишен духом!
-
Има ги! Да не би да сте се ползвали и от този вид услуги, Фабер? Защото ми звучите съвсем автентично и подозрително добре осведомен по темата. Каква всеобхватност само! Започвам наистина да се чувствам интелектуален пигмей до Вас.
-
vega666 (Младен Мисана): 10-08-2014г. 21:40
"Око на Джеймс Бонд имате Фабер! Надявам се, че Ви плащат добри пари за услугите, които вършите. Дано да има и премии."
Относно "премии" - предполагам, че ги има напр. при "услугите"
в случаите на научни титли!? -
Напротив, Септември! Стигат ми напълно и са ми предостатъчни тези няколко приятели в сайта, които имам. Ще си позволя да причисля и теб към тях. За мен те формират жизнено важна среда, в която никой от нас - участващите в нея, не се чувства самотен. Защото самотността е нещо пагубно и трудно поносимо. Но от друга страна, хората, за които ти говориш /имам предвид провокаторите/, трябва да получат един добър урок. Защото на мен те не могат да сторят нищо трагично лошо, но утре ще заръфат някоя друга - истински беззащитна, жертва от този сайт. И само заради тази евентуална бъдеща тяхна жертва, няма да им позволя да си веят коня.
Благодяря най-сърдечно Септември и съм много трогнат от подкрепата ти! -
Око на Джеймс Бонд имате Фабер! Надявам се, че Ви плащат добри пари за услугите, които вършите. Дано да има и премии.
-
враната (Маргарита Василева): 10-08-2014г. 08:03
Извинете, че ще Ви попитам, Младен Мисана - Вие работите ли? "
Вероятно уважаемият Младен Мисана работи в "Алианц" - щом като носи служебна(?) фланелка с надписа на тази фирма, както се вижда на снимката, която е поставил в профила си. -
1. Благодаря ти, Исмаиле! Много ме трогна с тези хубави думи.
Сърдечен поздрав: Младен
2. Мерси, Али! Радвам се, че удостои с вниманието си това мое стихотворение, написано с чиста душа и сърце!
Желая ти вдъхновена нова седмица и хубава неделна вечер!
Твой: Младен -
Красив и чист копнеж за споделеност и любов. Без него Пътят е невъзможен! Поздравления!!!
-
Неземна, космическа поезия! Не мога да я коментирам! Поздравления!
-
Извинявайте, Маргарита, но подобни въпроси задаваха преди 10 ноември 1989г. от службите на МВР и ДС. Да не би да имате някаква връзка /пряка или косвена/ с тези служби? Най-малко коментарното поле е мястото, където бих искал да огласявам такава информация от доста личен характер, ако въобще имам и най-малкото желание да го направя. За целта има Лични, щом проявявате толкова задълбочен интерес към скромната ми личност. По принцип знам, че децата на бившите /а може би и действащи/ функционери от ДС, развиват манията да свалят анамнезата на другите по отношение на личния им живот. Дано не сте от тях, защото имам алергия към тази категория хора.
Желая Ви приятна неделя и нова седмица и Ви благодаря, че макар и по този странен начин взехте отношение към текста ми!: Мисана -
Не се сърдя, Рефаб. Но и двамата с Вас знаем, че това е едно силно стихотворение, което не се пише всеки ден. Позволете ми да знам по-добре от Вас в какво емоционално състояние съм го писал и какви мисли съм вложил в него. С подобни на Вашите съмнения, бих могъл с лека ръка да захвърля много от произведенията на българските класици /в поезията/ на бунището.
-
"До Второто пришествие ще чакам
последната любов преди смъртта.
..............................
Дали защото с белота всевишна
към себе си ще се завърна пак...?"
Както се вижда, поставил съм под въпрос една моя хипотеза, а тя е: дали не искаш да кажеш с това "завръщане към себе си" ("...преди смъртта", че макар и "с белота всевишна"(!?), пак ще си останеш на ниво с някаква по-значителна доза егоизъм - нарцисизъм*!?
Както виждаш, пиша условно и съм поставил въпросителни. Това отговаря на действителността, т.е. аз наистина си задавам тези въпроси. От друга страна тази условност и въпросителни имат за надежда да не предизвикват твоя чак толкова свръхсензитивна реакция...
*може би не съм разбрал добре -
Това са пълни глупости, Фабер! Какво значи идейно неиздържано, пък хубаво. Това означава мишка с пенис на слон. И защо не е идейно издържано? Защото завършва с риторичен въпрос. Смешно и тъпо. Стихотворението точно идейно е напълно завършено. Ако не Ви харесва формата, може да я критикувате. Но идеята е изведена стройно отначало докрай. И слепец ще го види. Само не и онзи, който търси под вола теле.
-
Що бе, Младене? Нали съм отбелязал, че ти е хубаво стихотворението, но че вероятно имам известна конкретна забележка.
-
1. Благодаря ви: Ангеле, Анна, Санвали, Росица, Ана, Красимире, Ивелина и Ивон!
Трогнахте ме с посещението си и с толкова хубавите думи, които казахте за моето стихотворение.
Желая ви една прекрасна съботна вечер и утрешен неделен ден, кокто и наситена с творчески инвенции нова седмица!
Искрено ваш: Мисана
2. Благодаря за посещението, Фабер! Живеем в демократична държава и всеки има право да изрази свободно мнението си. Струва ми се, че твоят негативизъм по отношение на творчеството ми се очерта съвсем ясно. На твое място бих написал простото: "Мисана, нищо написано от теб не считам за стойностно." Подобна категорична позиция би ти развързала ръцете да не посещаваш повече коментарното ми поле. А на мен би спестила труда да ти отговарям постоянно приблизително едно и също. Така постъпват разумните мъже, излизайки с чест и достойнтво от един конфликт, породен от неизбежния им антагонизъм.
Лека вечер и помисли над предложението ми. Просто си избери нова "жертва" в сайта. Мисля, че няма да ти е никак трудно да я откриеш.
3. Мерси, Гергана! Радвам се на посещението ти. Но сама разбираш, че начинът ми на писане е просто мой личен избор. Ако този избор ти причинява дискомфорт, то ти си в правото си да не четеш моите текстове.
Сърдечен поздрав: Мисана -
Петото четиристишие особено ме впечатли! Харесах образността и посланието! С поздрави!
-
Много ми хареса твоята различност в този стих!
Най-хубавото завръщане е това към себе си...помъдряващо и пречистващо.
Поздрав и от мен! -
Пренесе ме в най-стойностните традиции на българския символизъм, Младене, и това ми достави удоволствие!
Загледах се и аз в птиците, летящи над катедралите...
Поздрав! -
Много силно и хубаво. Пълно с отчаяние и мечти.
"...До Второто пришествие ще чакам
последната любов преди смъртта..."
Развълнува ме!
Смъртта е неизбежна, но това не трябва да спира мечтите ни.
Поздрави за чудесния стих! -
Много ми хареса!
-
Хубаво..., вероятно идейно недоиздържано(?) и съответно не достатъчно приемливо(?) заради "Дали защото с белота всевишна
към себе си ще се завърна пак...?"!? -
Може би всички се стремим точно към това! Много хубаво стихотворение!
-
Един от най-хубавите ти стихове, които съм чела, Младен.
Внушителни и трогателни редове:
"Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг?
Дали защото с белота всевишна
към себе си ще се завърна пак...?"
Чистота, невинност, обич... и Пътя към Себе си...
Моите поздравления! -
Пътят към съвършенството - това е истината на живота.
Поздрави, Мисане! -
Хей, Ан Анабел! Радвам се, че се появи така внезапно. Честно, ама абсолютно честно, се бях затъжил за теб. И се радвам, че хареса това стихотворение. Мъжът съм винаги аз, Ан Анабел. Щастието на всяка една жена. Стопроцентов мъж отвсякъде. И като интелект и като душевност и като желязна физика, тренирана години наред с йога и всякакви упражнения.
При това умеещ да пише всякаква поезия - от най-модерната и неписана изобщо досега, до чиста и възвишена класика. За какво повече може да мечтае една жена в диапозона от 20 до 45. По-възрастни приемам само при изключителни налични качества /говоря за физическо, а не за духовно общуване. Духовно общувам дори и със стогодишни/.
Благодаря ти, че се отби и ти желая много хубав уикенд! И да пишеш все така хубаво! -
1.Благодаря ти, Елица! Ти си много проникновена, както обичайно. Лирическият търси жена с чистотата на дете, невинна и непорочна като белия сняг. Но дали съществува такава? Във всеки случай чакането, дори и до Второ пришествие, си струва!
Трогнат съм от хубавите ти думи и ти пожелавам много свята любов /в семейството, разбира се - това се подразбира!/ и Калифорнийски слънцеслучвания!: Мисана
2. Благодаря ти, Маги! Стопли ме с този хубва коментар.
Слънчево да ти е на душата!: Мисана
3. Мерси, Камене! Твоята подкрепа за творчеството ми ме задължава и стимулира към развитие.
Успешна нова седмица в творческо отношение, ти желая!: Младен -
Усещането за чиста и непорочна любов е свързано с младостта. И тук Лирическият е устремен към "дете, невкусило от лепкавия грях".
Такава обич извисява и си струва да бъде чакана "до второто пришествие".
Чувството се внушава не само чрез добре подбраните думи, но и чрез това изповедно, молитвено звучене на изказа, което внушава пределна искреност.
Поздравления! -
последният куплет казва всичко... дълбоко е усещането
на стиха ти, мисана.. и разбира се, в бяло..
моите почитания, поете..
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
люлее в мен флуида на страстта"!!!!!!
Каква оригинална и неподражаема метафора! Силно съм впечатлена от неистовия стремеж на лирическия към белоснежна чистота, споделеност на чувствата и небе за душевен полет! Адмирации и за поантата, Младене!