До Второто пришествие
Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг,
наметнат с мантия от белота всевишна,
като косата на мъдрец всеблаг?
Защо душата ми към теб е устремена,
дете, невкусило от лепкавия грях?
Сърцето моли се да бъде споделено
от твоите очи - да вижда с тях.
Защо след птиците поглеждам в завист,
как те величествено и тържествено летят
над най-високите и стръмни катедрали,
засенчили недомечтания ми път?
До Второто пришествие ще чакам
последната любов преди смъртта.
Махалото на земното проклятие
люлее в мен флуида на страстта.
Ще чакам: с блясъка на скъпоценен камък
от седмото небе да долетиш
до мрачния ми и самотен замък,
във който още спя, погребан жив.
Защо стремя се вечно към невинност,
към чистия и непорочен сняг?
Дали защото с белота всевишна
към себе си ще се завърна пак...?
© Младен Мисана All rights reserved.
