Доближаваме се
Доближаваме се,
преминавайки бавно през представите си,
без да се страхуваме от неволните си прояви,
надничайки през Мистиката на времето,
а тя е като ехо от дълбините на чувственото
и се съхранява в самозатворените ни пространства,
като ни държи на висота пред погледите на другите
и ни въздига с някакъв вид изкуство.
Ние сме две измислени същества,
намерили телата си положени в облаците,
в белите облаци и няма нищо по-безтегловно
от тези наши измислени облаци,
единият от които съм аз с прозрачната душа,
а другият, огледалният, си ти с дълбоките чувства,
а пътищата ни преминават през езера
и когато излезем от хипнозата си,
ще се носим като безтегловни сърца
и ще се приземяваме,
за да се откупим от незапомнени времена,
за да се слеем наново в съвършенството си,
докато изучим характерите си,
установявайки местоположението си
и разгадаем същността си,
пренасяйки се на етапи един към друг,
и прокарвайки пътеката между сърцата си,
ще се долавяме с техните разговори,
от ромолящия шепот-живот,
държейки между пръстите си запалената свещ,
и ще се отдаваме на времето със своето съществуване,
с мисълта един за друг,
в своето обичане...
© Светлана Тодорова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Романтиката е чувство за двама!!!
-
и времето
увисва
някъде
загадъчно
изсипващо се
между гънките
на кадифе
обгарящо
с тишина
двете
отпуснали се
в безвремието
тела...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Не можах да опитомя този политнал бял стих, Божидаре ,...та остава и да му бях вързала и ритмична въздишка....Поздрави и за теб, разбира се, че търпя и критика когато трябва, не се притеснявай да коментираш.
portishead
Времето стои на пръсти
и тихо наднича при мене сега
не може да си позволи мисли чевръсти
и танцува плавно с нежност една
Времето се топи и мъсти
отрича да е виновната страна
оставя ни да си броим дати на пръсти
а то се зарича да спазва срока точно така...
Благодаря, мило!