Доближаваме се
Доближаваме се,
преминавайки бавно през представите си,
без да се страхуваме от неволните си прояви,
надничайки през Мистиката на времето,
а тя е като ехо от дълбините на чувственото
и се съхранява в самозатворените ни пространства,
като ни държи на висота пред погледите на другите
и ни въздига с някакъв вид изкуство.
Ние сме две измислени същества,
намерили телата си положени в облаците,
в белите облаци и няма нищо по-безтегловно
от тези наши измислени облаци,
единият от които съм аз с прозрачната душа,
а другият, огледалният, си ти с дълбоките чувства,
а пътищата ни преминават през езера
и когато излезем от хипнозата си,
ще се носим като безтегловни сърца
и ще се приземяваме,
за да се откупим от незапомнени времена,
за да се слеем наново в съвършенството си,
докато изучим характерите си,
установявайки местоположението си
и разгадаем същността си,
пренасяйки се на етапи един към друг,
и прокарвайки пътеката между сърцата си,
ще се долавяме с техните разговори,
от ромолящия шепот-живот,
държейки между пръстите си запалената свещ,
и ще се отдаваме на времето със своето съществуване,
с мисълта един за друг,
в своето обичане...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светлана Тодорова Всички права запазени
