Бягай, бягай... ще те стигна,
мое време разпиляно,
там, на онази тъмна спирка,
където ще сме само двама.
Ще те прегърна – да ми простиш,
че в живота мой не те обгрижвах,
но знаеш – на младини кипиш
и чак после се замисляш...
Укротен, едва сега разбрах
защо пред мен препускаш
кратък е живота – твой един замах,
за да чувствам, че се случвам. ...