valqka (Валентин Василев)
515 2124
9 авг. 2017 г., 19:41

Добра стига ... 

  Поэзия
872 0 2

 

Бягай, бягай... ще те стигна,
мое време разпиляно,
там, на онази тъмна спирка,
където ще сме само двама.

 

Ще те прегърна – да ми простиш,
че в живота мой не те обгрижвах,
но знаеш – на младини кипиш
и чак после се замисляш...

 

Укротен, едва сега разбрах
защо пред мен препускаш 
кратък е живота – твой един замах,
за да чувствам, че се случвам.

 

На онази спирка, насаме,
ще ти даря моята душа –
свойски да я разведеш

по синусоиди в безкрайността.

 

Аз ще остана прах и тлен,
да подхранвам някоя акация,
щастлив, че част от мен
не усеща земна гравитация...

 

 

 

 

 

 

 

 


 

© Валентин Василев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Албена, благодаря сърдечно, както на теб така и на останалите оценили! Поздрави за всички!
  • Житейска мъдрост усетих в стиховете ти, Валентин! Финалът много ми хареса! Поздрави!
Предложения
: ??:??