Добра стига ...

9.08.2017 г., 19:41 ч.

Поезия

873 0 2

Бягай, бягай... ще те стигна,
мое време разпиляно,
там, на онази тъмна спирка,
където ще сме само двама.

Ще те прегърна – да ми простиш,
че в живота мой не те обгрижвах,
но знаеш – на младини кипиш
и чак после се замисляш...

Укротен, едва сега разбрах
защо пред мен препускаш
кратък е живота – твой един замах,
за да чувствам, че се случвам.

На онази спирка, насаме,
ще ти даря моята душа –
свойски да я разведеш

по синусоиди в безкрайността.

Аз ще остана прах и тлен,
да подхранвам някоя акация,
щастлив, че част от мен
не усеща земна гравитация...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

valqka (Валентин Василев)

2017-08-10T13:12:14+03:00

Албена, благодаря сърдечно, както на теб така и на останалите оценили! Поздрави за всички!
anabel7 (Албена Димитрова)

2017-08-10T01:33:46+03:00

Житейска мъдрост усетих в стиховете ти, Валентин! Финалът много ми хареса! Поздрави!