4 мая 2014 г., 12:28

Добре дошла, отново

Поэзия » Любовная

1.2K 0 5

Дълго бягах през гората, с отворени обятия.
Оставях тръните да раздират плътта.
Дланите ми спряха да усещат болката,
която предпочитах пред тази, раздираща душата ми.
Сега раните по тялото са заздравели.
Усещам отново струните с пръстите си
и тя пак може да наранява същността ми.
Отново може да гледа през думите ми,
а късогледството да изкривява моите представи за нея.
Това е дефиницията за любов,
която се заформи в моя космос.
Боли, но някак си съм щастлив!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

bogibo (Георги Михайлов)

Нека нека

2014-05-05T17:06:13+03:00
joyce (Анна Банчева)

"Боли, но някакси съм щастлив!" - Интересна дефиниция за любов ама нека по-малко да боли, а пък повече да си щастлив, а?

2014-05-05T15:31:53+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

е не ти стигат четките в сайта, а... ха-ха

2014-05-04T19:42:39+03:00
bogibo (Георги Михайлов)

Оле,това е супер!Определено ми харесва дефиницията ти!

"Топи се плътта парафинена
и попива във черната нива. "

Още от началото е 6!

2014-05-04T17:21:06+03:00
selene727 (Северина Даниелова)

Топи се плътта парафинена
и попива във черната нива.
Кожа префинена,
запомнила толкова храсти и тръни.
Колко ли?!
Кръв - корените още напива
и разцъфват червените рози.
И разкъсват червените рози
с нежността си обично-бодлива.
С толкоз сладостен, сластен парфюм,
сладострастно се впиват в стъблата,
гърлата и шиите дишащи,
в пръстите пишещи -
и изпиват им целият разум -
със жажда гореща.
Със жажда зловеща,
стопява се тялото на среща
във вяра в безумие,
че сега нуждата не ще е грешка.
Фитила преродено прегорява,
с белези от бялата ви среща.
Жежка.
Абстиниращо-нежно боли.

*Не можах да се сдържа... Надявам се да ти хареса моята дефиниция като коментар. Вече спирам да коментирам колко много ми харесва стилът ти...

2014-05-04T17:02:52+03:00