bogibo (Георги Михайлов)
15 72
4.05.2014 г., 12:28 ч.

Добре дошла, отново 

  Поезия » Любовна
971 0 5

Дълго бягах през гората, с отворени обятия.
Оставях тръните да раздират плътта.
Дланите ми спряха да усещат болката,
която предпочитах пред тази, раздираща душата ми.
Сега раните по тялото са заздравели.
Усещам отново струните с пръстите си 
и тя пак може да наранява същността ми.
Отново може да гледа през думите ми, 
а късогледството да изкривява моите представи за нея.
Това е дефиницията за любов,
която се заформи в моя космос.
Боли, но някак си съм щастлив!

© Георги Михайлов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нека нека
  • "Боли, но някакси съм щастлив!" - Интересна дефиниция за любов ама нека по-малко да боли, а пък повече да си щастлив, а?
  • е не ти стигат четките в сайта, а... ха-ха
  • Оле,това е супер!Определено ми харесва дефиницията ти!

    "Топи се плътта парафинена
    и попива във черната нива. "

    Още от началото е 6!
  • Топи се плътта парафинена
    и попива във черната нива.
    Кожа префинена,
    запомнила толкова храсти и тръни.
    Колко ли?!
    Кръв - корените още напива
    и разцъфват червените рози.
    И разкъсват червените рози
    с нежността си обично-бодлива.
    С толкоз сладостен, сластен парфюм,
    сладострастно се впиват в стъблата,
    гърлата и шиите дишащи,
    в пръстите пишещи -
    и изпиват им целият разум -
    със жажда гореща.
    Със жажда зловеща,
    стопява се тялото на среща
    във вяра в безумие,
    че сега нуждата не ще е грешка.
    Фитила преродено прегорява,
    с белези от бялата ви среща.
    Жежка.
    Абстиниращо-нежно боли.

    *Не можах да се сдържа... Надявам се да ти хареса моята дефиниция като коментар. Вече спирам да коментирам колко много ми харесва стилът ти...
Предложения
: ??:??