18 февр. 2009 г., 19:38

Добре дошъл на моя гроб

1.5K 1 3


 

Добре дошъл на моя гроб,

след толкова години пак се срещаме.

Тук тежката, студена пръст е моят роб,

отново в нашите спомените се връщаме.

 

Но спри! Недей да ровиш в пръстта,

а просто тихо поплачи,

недей го милва, мой е кръста,

стани и тихо си тръгни.

 

Добре дошъл до моя гроб,

не исках да те имам толкоз рано.

Сега пръстта  на двама ни е роб,

завинаги ще си до мойто рамо!

 

                                    18.02.2009

                                           14:28

 

      (J разбира се, писано е за след 50 години най-малко J )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...