18 февр. 2009 г., 19:38

Добре дошъл на моя гроб

1.5K 1 3


 

Добре дошъл на моя гроб,

след толкова години пак се срещаме.

Тук тежката, студена пръст е моят роб,

отново в нашите спомените се връщаме.

 

Но спри! Недей да ровиш в пръстта,

а просто тихо поплачи,

недей го милва, мой е кръста,

стани и тихо си тръгни.

 

Добре дошъл до моя гроб,

не исках да те имам толкоз рано.

Сега пръстта  на двама ни е роб,

завинаги ще си до мойто рамо!

 

                                    18.02.2009

                                           14:28

 

      (J разбира се, писано е за след 50 години най-малко J )

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...