Добре дошъл на моя гроб
Добре дошъл на моя гроб,
след толкова години пак се срещаме.
Тук тежката, студена пръст е моят роб,
отново в нашите спомените се връщаме.
Но спри! Недей да ровиш в пръстта,
а просто тихо поплачи,
недей го милва, мой е кръста,
стани и тихо си тръгни.
Добре дошъл до моя гроб,
не исках да те имам толкоз рано.
Сега пръстта на двама ни е роб,
завинаги ще си до мойто рамо!
18.02.2009
14:28
(J разбира се, писано е за след 50 години най-малко J )
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
