Добре дошъл на моя гроб,
след толкова години пак се срещаме.
Тук тежката, студена пръст е моят роб,
отново в нашите спомените се връщаме.
Но спри! Недей да ровиш в пръстта,
а просто тихо поплачи,
недей го милва, мой е кръста,
стани и тихо си тръгни.
Добре дошъл до моя гроб,
не исках да те имам толкоз рано.
Сега пръстта на двама ни е роб,
завинаги ще си до мойто рамо!
18.02.2009
14:28
(J разбира се, писано е за след 50 години най-малко J )
© Надежда All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
