Добре сме, скъпи.
Нищо, че крещят
очите ти влудяващо към мене.
Научих се
да се усмихвам всеки път,
когато болка с твоето име
ме присвие.
Добре сме. И сме цели.
Не личат
следите с дъх на изгоряло.
Само нощите понякога болят,
като отрязан крак. Фантомно.
А го няма.
На сутринта е важно да си жив.
Нахалникът живот си продължава.
Ампутирах се
от всякакво обичане, след теб.
Добре сме. Тишината оглушава.
~Endless~