Добре сме, скъпи.
Нищо, че крещят
очите ти влудяващо към мене.
Научих се
да се усмихвам всеки път,
когато болка с твоето име
ме присвие.
Добре сме. И сме цели.
Не личат
следите с дъх на изгоряло.
Само нощите понякога болят,
като отрязан крак. Фантомно.
А го няма.
На сутринта е важно да си жив.
Нахалникът живот си продължава.
Ампутирах се
от всякакво обичане, след теб.
Добре сме. Тишината оглушава.
~Endless~
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
**