8 мая 2016 г., 00:19

Добрите хора

10.7K 48 64

Добрите хора винаги успяват,
защото носят бяла светлина.
Усмихнати, през трудности минават,
понесли кръста тежък без вина.

 

Добрите хора често са самотни,
сами избрали своята съдба,
но могат ли на други да помогнат,
безкористно подават им ръка.

 

Добрите знаят, че светът за тях е
училище със изпити безкрай.
Преминали уроците условни,
основният - любов... е техен рай.

 

Любов да дават и да я копнеят,
е мисия. Надмогнали страстта.
Постигнат ли я, вечно ще живеят.
Не другаде. В човешките сърца.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Мезева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря от сърце за топлите думи!
  • Добрите хора, добрите знаят, любов - каква по добро съдържание за една поетична творба. Поздравления за поетесата Таня Мезева. И съдържанието и стихът са породени от музиката на душата.
  • Много е добричко това местенце. Но аз мисля, че добрите хора не са сами. Те са приютени в сърцата на онези, на когото са сторили добро.
    Добротата е светлина, да! Поздравления!
  • Благодаря, че разгледа страничката ми, Веси!
  • Много хубаво стихотворение, Таня! Поздравления!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...