3 мая 2019 г., 05:26

Добро и Зло

643 9 9

Доброто в книгата изстена,

във кофа за боклук откри,

че истината непростена

не струва никакви пари.

 

Изровено и в дрипа скрито,

глада ръмжащ не притъпи...

Доброто, в мъката повито,

а злото... взе, че се напи!

 

И крива, старата корица

на камъка глава подпря...

Доброто тъне във тъмница,

а зло, от злото си умря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимира Чакърова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудно го е казал Х. Джубран, благодаря ти за коментара, Вили! Тавтологията се счита за грешка на стила, но когато е въпрос за търсене на истината в истината...това изглежда са едни от многото лица на истината...Сърдечно ти благодаря, Пепи!
  • истината за 3-те истини - градивната, зловредната и ненужната (тафтологията е нарочна), поздрав!
  • Ангеле, "за красотата имаме антена..." Благодарско!
  • "Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?"
    от ,,Пророкът” Халил Джубран
  • Доброто в мене тихичко изстена!
    И от боклука бързо изпълзя.
    За Красотата имаме антена
    прикрита от глупците във цветя!

    Благодаря за удоволствието и вдъхновението от хубавото ти стихотворение, ИнаКалина!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...