May 3, 2019, 5:26 AM

Добро и Зло

  Poetry
634 9 9

Доброто в книгата изстена,

във кофа за боклук откри,

че истината непростена

не струва никакви пари.

 

Изровено и в дрипа скрито,

глада ръмжащ не притъпи...

Доброто, в мъката повито,

а злото... взе, че се напи!

 

И крива, старата корица

на камъка глава подпря...

Доброто тъне във тъмница,

а зло, от злото си умря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимира Чакърова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Чудно го е казал Х. Джубран, благодаря ти за коментара, Вили! Тавтологията се счита за грешка на стила, но когато е въпрос за търсене на истината в истината...това изглежда са едни от многото лица на истината...Сърдечно ти благодаря, Пепи!
  • истината за 3-те истини - градивната, зловредната и ненужната (тафтологията е нарочна), поздрав!
  • Ангеле, "за красотата имаме антена..." Благодарско!
  • "Защото що е злото, ако не добро, измъчено до смърт от глад и жажда?"
    от ,,Пророкът” Халил Джубран
  • Доброто в мене тихичко изстена!
    И от боклука бързо изпълзя.
    За Красотата имаме антена
    прикрита от глупците във цветя!

    Благодаря за удоволствието и вдъхновението от хубавото ти стихотворение, ИнаКалина!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...