Злобата човешка бавно ме убива,
доброто около мен неусетно се свива
и всеки ден по една частица от него си отива,
а сърцето от студ се обвива.
Разумът крещи с пресипнал глас:
"Не е нужна тази промяна,
още има добрина у нас,
не се наказвай с измяна."
С усмивка злобата да подмина
и да търся само красота,
че това го правя N-та година
и не искам да падна от тази висота.