Oct 29, 2008, 9:14 PM

Добро или зло

  Poetry
759 0 0
Злобата човешка бавно ме убива,
доброто около мен неусетно се свива
и всеки ден по една частица от него си отива,
а сърцето от студ се обвива.

Разумът крещи с пресипнал глас:
"Не е нужна тази промяна,
още има добрина у нас,
не се наказвай с измяна."

С усмивка злобата да подмина
и да търся само красота,
че това го правя N-та година
и не искам да падна от тази висота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ида All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...