18 июл. 2007 г., 08:54

Добро утро! 

  Поэзия
10615 0 27

Заключена между стрелките на времето,
душата ми чака разсъмване.
Преизпълнена с толкова очаквания и недежди,
тя мъдро чака, без да избързва, да съмне...

Стрелките бавно отмерват
секунди, минути, часове...
А тя - душата ми - до полудяване
трепери, предчувстваща щастие.

В идващият ден тя щеше да получи
дар скъп, безценен, незаменим -

твоята усмивка тъй красива

и устните ти сладки, които шепнат:

                            "Добро утро, Слънчице",

                                         
                                                                след страстна целувка...

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??