18.07.2007 г., 8:54

Добро утро!

10.7K 0 27

Заключена между стрелките на времето,
душата ми чака разсъмване.
Преизпълнена с толкова очаквания и недежди,
тя мъдро чака, без да избързва, да съмне...

Стрелките бавно отмерват
секунди, минути, часове...
А тя - душата ми - до полудяване
трепери, предчувстваща щастие.

В идващият ден тя щеше да получи
дар скъп, безценен, незаменим -

твоята усмивка тъй красива

и устните ти сладки, които шепнат:

                            "Добро утро, Слънчице",

                                         
                                                                след страстна целувка...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...