Заключена между стрелките на времето,
душата ми чака разсъмване.
Преизпълнена с толкова очаквания и недежди,
тя мъдро чака, без да избързва, да съмне...
Стрелките бавно отмерват
секунди, минути, часове...
А тя - душата ми - до полудяване
трепери, предчувстваща щастие.
В идващият ден тя щеше да получи
дар скъп, безценен, незаменим -
твоята усмивка тъй красива
и устните ти сладки, които шепнат:
"Добро утро, Слънчице",
© ГАЛИНА ДАНКОВА All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
