Добро утро, Море
Бавно и нежно в краката ми спираш
с въздишка на мека и топла вълна...
Тихо при мен да угаснеш избираш
Море от надежда, огледална душа!
Като с нож самотата ми сива раздираш...
На небето в ръцете, с бели облаци два
да надникнеш в сърцето ми сиво избираш...
Добро утро Вселена!
Добре дошла Светлина!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Милев Все права защищены