18 июн. 2016 г., 17:46

Добро утро, Слънце

507 0 0

Бягаш в далечината и времето се смрази!

Тъга и поглед! Изпиваш ме с очи!

Сърцето ти мълчи!

Премръзвам в поза винаги готова!

Устните докосват само топлина..Ранена е душата.

Няма ли кой да я разбере?

Слънцето изгрява и залязва,

зад облака тъмен се скри.

Мечтите са луди и казвам ти тихо "Добро утро

сърце"!

Музика тревожна, в душата стон.

Аз летя като ранена птица.

Търся безкрая.

Ето аз съм тук!

Прегърни ме, любов!

Сърцето свито тъжи!

Защо потъна в нищото?

И нищо не те смути.

Спри!

Добро утро, Слънце!

Добро утро, Любов!

Поднасям ти роза!

Къде си моя любов?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йонка Янкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...