18.06.2016 г., 17:46

Добро утро, Слънце

502 0 0

Бягаш в далечината и времето се смрази!

Тъга и поглед! Изпиваш ме с очи!

Сърцето ти мълчи!

Премръзвам в поза винаги готова!

Устните докосват само топлина..Ранена е душата.

Няма ли кой да я разбере?

Слънцето изгрява и залязва,

зад облака тъмен се скри.

Мечтите са луди и казвам ти тихо "Добро утро

сърце"!

Музика тревожна, в душата стон.

Аз летя като ранена птица.

Търся безкрая.

Ето аз съм тук!

Прегърни ме, любов!

Сърцето свито тъжи!

Защо потъна в нищото?

И нищо не те смути.

Спри!

Добро утро, Слънце!

Добро утро, Любов!

Поднасям ти роза!

Къде си моя любов?

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....