Бягаш в далечината и времето се смрази!
Тъга и поглед! Изпиваш ме с очи!
Сърцето ти мълчи!
Премръзвам в поза винаги готова!
Устните докосват само топлина..Ранена е душата.
Няма ли кой да я разбере?
Слънцето изгрява и залязва,
зад облака тъмен се скри.
Мечтите са луди и казвам ти тихо "Добро утро
сърце"!
Музика тревожна, в душата стон.
Аз летя като ранена птица.
Търся безкрая.
Ето аз съм тук!
Прегърни ме, любов!
Сърцето свито тъжи!
Защо потъна в нищото?
И нищо не те смути.
Спри!
Добро утро, Слънце!
Добро утро, Любов!
Поднасям ти роза!
Къде си моя любов?
© Йонка Янкова Всички права запазени