Добро утро, Соня -
казва моята мама.
Всяка сутрин ме събужда -
със усмивка тъй голяма.
Тя ме учи да чета,
да рисувам и да пея,
моята мама е мечта -
никъде няма като нея!
Не обичам да съм в къщи -
дядо Стойчо все се мръщи,
баба Руска охка, пъшка,
от умора тя се тръшка,
че на мен ми се играе -
хич не искат и да знаят!
Затова аз всеки ден
ходя в детската градина,
всички там са като мен -
цяла сме юнак-дружина!
А когато вечерта
у дома се прибера,
мама пак ще ме целуне,
нежно тя ще ме прегърне,
приказка ще ми разкаже,
песен ще запее даже.
Мила мамо, скъпа мамо,
колко те обичам само!
06.12.2003h
© Снежана Кръстанова-Иванова Все права защищены