Вървях по трудни пътеки.
Срещнах хора с характери, не леки.
Вървях в жега, студ и буря, и не спрях.
Погълнах доста прах.
Очите ми сълзят от мръсотия,
но не спрях. И сега вървя,
дори когато гълтам праха...
Сега вървя по други пътеки.
Войник съм в друга война,
но ще отстоя, ще открия магия за
слънцето и радостта.
Магия всъщност има,
откакто съществува човекът
и тя се казва - доброта.
© Петя Ченкина Все права защищены
Знам, че го можеш!